31 авг. 2021 г., 13:10  

Хроника на една раздяла 

  Поэзия » Любовная
1307 10 16
Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна
в космичните простори,
а как така успя, кажи ми, Боже,
света ми да събори.
И времето затътри си нозете,
притихнало и болно.
Това, да нямаш никой да ти свети,
обръща всеки полюс. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведението е включено в:
  925  17 
  835  10 
Предложения
: ??:??