22 мар. 2006 г., 20:56

* * *

828 0 1

Искам пак да съм щастлива,

с вятъра бурен да тичам,

със Слънцето да се заиграя

със славея да се надпявам.

 

Такава бях преди години

безгрижна, весела, игрива,

а сега съдбата умори ни,

 живота стовари се със старшна сила.

 

Искам отново да си бъда старата,

обичана от всички и засмяна,

проблеми и грижи да забравя

поне за ден да „поиграя”...



Приморско
20.08.2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ливия Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Ливия! Бъди такава…и поздрав за красивия стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...