Искам пак да съм щастлива,
с вятъра бурен да тичам,
със Слънцето да се заиграя
със славея да се надпявам.
Такава бях преди години
безгрижна, весела, игрива,
а сега съдбата умори ни,
живота стовари се със старшна сила.
Искам отново да си бъда старата,
обичана от всички и засмяна,
проблеми и грижи да забравя
поне за ден да „поиграя”...
Приморско
20.08.2001г.
© Ливия Радева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
