7 дек. 2013 г., 20:11

* * *

885 0 0

Разплачи ме, това най-добре го умееш,
и се радвай на мойте сълзи!
Израз на сила, която владееш,
или безсилие в мойте очи?

Назови ме жалка, виновна, страхлива,
ще понеса и това.
Но ще покажа, че имам и сила,
и воля да се променя.

През моменти такива на слабости
е важно да се съхраня.
Да изпитам отново и радости,
да загърбя всяка тъга.

Помогни ми, от нас май зависи
щастието в този живот!
Малко разбиране и компромиси -
важни повече и от имот.



5.11.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...