Dec 7, 2013, 8:11 PM

* * *

880 0 0

Разплачи ме, това най-добре го умееш,
и се радвай на мойте сълзи!
Израз на сила, която владееш,
или безсилие в мойте очи?

Назови ме жалка, виновна, страхлива,
ще понеса и това.
Но ще покажа, че имам и сила,
и воля да се променя.

През моменти такива на слабости
е важно да се съхраня.
Да изпитам отново и радости,
да загърбя всяка тъга.

Помогни ми, от нас май зависи
щастието в този живот!
Малко разбиране и компромиси -
важни повече и от имот.



5.11.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...