* * *

9 февр. 2007 г., 15:48

Поэзия

569 0 2

ПЪТЕКАТА

Когато тръгна за дома си,
пътеката и падащият здрач
приемат стъпките самотни
с разбиране и тишина.

А в мен въпросът си е същият –
къде е истината, дето търся,
каква е нейната цена?
Пътеката е дълга – време много,
но винаги си мисля все това.

Дали в душата си не нося
убиващ радостта кошмар?
Дали до другите ще стигна,
дали не лъжа себе си и тях?

Подреждам думите отново
и пак се търся в тях.
Простете, искам само да съм честна,
да бъда повече от самота.

Протягам молещо ръкаи чакам -
ще мога ли пътеката към себе си да извървя?!

* * *

ПЪТЕКАТА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения