* * *
ПЪТЕКАТА
Когато тръгна за дома си,пътеката и падащият здрач
приемат стъпките самотни
с разбиране и тишина.
А в мен въпросът си е същият –
къде е истината, дето търся,
каква е нейната цена?
Пътеката е дълга – време много,
но винаги си мисля все това.
Дали в душата си не нося
убиващ радостта кошмар?
Дали до другите ще стигна,
дали не лъжа себе си и тях?
Подреждам думите отново
и пак се търся в тях.
Простете, искам само да съм честна,
да бъда повече от самота.
Протягам молещо ръкаи чакам -
ще мога ли пътеката към себе си да извървя?!
© Елена Бързева All rights reserved.
