9.02.2007 г., 15:48 ч.

* * * 

  Поезия
559 0 2

ПЪТЕКАТА

 Когато тръгна за дома си,
пътеката и падащият здрач
приемат стъпките самотни
с разбиране и тишина.

А в мен въпросът  си е същият –
къде е истината, дето търся,
каква е нейната цена?
Пътеката е дълга – време много,
но винаги си мисля все това.

Дали в душата си не нося
убиващ радостта кошмар?
Дали до другите ще стигна,
дали не лъжа себе си и тях?

Подреждам думите отново
и пак се търся в тях.
Простете, искам само да съм честна,
да бъда повече от самота.

Протягам молещо ръка
и чакам -
ще мога ли пътеката към себе си да извървя?!

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??