* * *
Няма ни в изминалите стъпки
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои)
... и в онези клъстери
всред нощ
ни няма
дремят флажолети
в петолиние
и тъгуват
ненаписани
по памет
на затихнали
в клавишите
безсъния...
... а е късно да те композирам
между редовете
в пареща утеха
в някаква измислена мелодия
в стар рефрен
захвърлен като дреха...
да осъмнеш с утрото в косите ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
