Sep 2, 2014, 11:26 AM

* * *

  Poetry
620 0 4

Няма ни в изминалите стъпки

... нито в стихналите

в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои)
... и в онези клъстери

всред нощ

ни няма
дремят флажолети 

в петолиние
и тъгуват

ненаписани

по памет
на затихнали

в клавишите

безсъния...

... а е късно да те композирам

между редовете

в пареща утеха
в някаква измислена мелодия

в стар рефрен
захвърлен като дреха...

 

да осъмнеш с утрото в косите ми...

 

 

 

 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...