dani (Даниела)
23 518
14 июл. 2006 г., 15:27  

* * * 

  Поэзия
1266 0 8

 Вече нищичко нямаш за мене,
 онзи пролетен миг си е тръгнал
 по терлички –
 със своето вълшебство,
 без дори да усетим,
 а тъй дълго беше при нас.
 Красивият сън се събуди
 в една лятна утрин –
 с празнота, без надежда –
 превърна онази чудна история –
 в измислена приказка,
 в спомен...
 Искам пак дъжд да вали –
 да трeптя...
 дори да боли –
 да е пролет...

 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??