Вече нищичко нямаш за мене,
онзи пролетен миг си е тръгнал
по терлички –
със своето вълшебство,
без дори да усетим,
а тъй дълго беше при нас.
Красивият сън се събуди
в една лятна утрин –
с празнота, без надежда –
превърна онази чудна история –
в измислена приказка,
в спомен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up