* * *
Вече нищичко нямаш за мене,
онзи пролетен миг си е тръгнал
по терлички –
със своето вълшебство,
без дори да усетим,
а тъй дълго беше при нас.
Красивият сън се събуди
в една лятна утрин –
с празнота, без надежда –
превърна онази чудна история –
в измислена приказка,
в спомен...
Искам пак дъжд да вали –
да трeптя...
дори да боли –
да е пролет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Хубаво!
