28 июл. 2006 г., 12:43

* * *

788 0 0
Няма какво да си кажем.
Няма какво да си споделим.
Не гори вече огън в сурцата,
а душите ни тъжат,нали?!

Болят ръцете от потисната нежност
скимти любовта замряла от времето
запушена сякаш с коркова тапа
и молим се да изфрукне тапата
като от шампанско...

Кой ще спаси любовта ни?
Дали аз или ти,но как
с толкова зловещо мълчание...уви!
Вали в моето сърце снега,натрупа
в аизберг леден се превърна любовтта!
11.01.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...