28 июл. 2006 г., 12:43

* * *

783 0 0
Няма какво да си кажем.
Няма какво да си споделим.
Не гори вече огън в сурцата,
а душите ни тъжат,нали?!

Болят ръцете от потисната нежност
скимти любовта замряла от времето
запушена сякаш с коркова тапа
и молим се да изфрукне тапата
като от шампанско...

Кой ще спаси любовта ни?
Дали аз или ти,но как
с толкова зловещо мълчание...уви!
Вали в моето сърце снега,натрупа
в аизберг леден се превърна любовтта!
11.01.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...