Jul 28, 2006, 12:43 PM

* * *

  Poetry
782 0 0
Няма какво да си кажем.
Няма какво да си споделим.
Не гори вече огън в сурцата,
а душите ни тъжат,нали?!

Болят ръцете от потисната нежност
скимти любовта замряла от времето
запушена сякаш с коркова тапа
и молим се да изфрукне тапата
като от шампанско...

Кой ще спаси любовта ни?
Дали аз или ти,но как
с толкова зловещо мълчание...уви!
Вали в моето сърце снега,натрупа
в аизберг леден се превърна любовтта!
11.01.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...