27 июн. 2014 г., 22:14

***

958 0 0

                       ***

 

Плачат влакове намръщени.

Небето - сиво предпочита...

Пилеех облаци над къщите,

попивах с вятъра очите им.

 

Крещят кръстове по църквите -

палят восъка неверници.

Пазих думите на мъртвите

безкалендарно в себе си...

 

Пълзят птиците обречени,

душите ни - безкрили вопли.

Търсих дланите отречени

като гнезда да ги затоплят.

 

Медно тропат в мен сълзите -

плачат влакове намръщени.

Навярно те ще ме попитат,

ще успея ли да бъда същия...

 

24.01.2013.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...