***

Плачат влакове намръщени.

Небето - сиво предпочита...

Пилеех облаци над къщите,

попивах с вятъра очите им.

Крещят кръстове по църквите -

палят восъка неверници.

Пазих думите на мъртвите

безкалендарно в себе си...

Пълзят птиците обречени,

душите ни - безкрили вопли.

Търсих дланите отречени

като гнезда да ги затоплят.

Медно тропат в мен сълзите -

плачат влакове намръщени.

Навярно те ще ме попитат,

ще успея ли да бъда същия...

24.01.2013.