27 jun 2014, 22:14

*** 

  Poesía » Otra
617 0 0

                       ***

 

Плачат влакове намръщени.

Небето - сиво предпочита...

Пилеех облаци над къщите,

попивах с вятъра очите им.

 

Крещят кръстове по църквите -

палят восъка неверници.

Пазих думите на мъртвите

безкалендарно в себе си...

 

Пълзят птиците обречени,

душите ни - безкрили вопли.

Търсих дланите отречени

като гнезда да ги затоплят.

 

Медно тропат в мен сълзите -

плачат влакове намръщени.

Навярно те ще ме попитат,

ще успея ли да бъда същия...

 

24.01.2013.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »