Jun 27, 2014, 10:14 PM

***

  Poetry » Other
961 0 0

                       ***

 

Плачат влакове намръщени.

Небето - сиво предпочита...

Пилеех облаци над къщите,

попивах с вятъра очите им.

 

Крещят кръстове по църквите -

палят восъка неверници.

Пазих думите на мъртвите

безкалендарно в себе си...

 

Пълзят птиците обречени,

душите ни - безкрили вопли.

Търсих дланите отречени

като гнезда да ги затоплят.

 

Медно тропат в мен сълзите -

плачат влакове намръщени.

Навярно те ще ме попитат,

ще успея ли да бъда същия...

 

24.01.2013.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...