Jun 27, 2014, 10:14 PM

***

  Poetry » Other
966 0 0

                       ***

 

Плачат влакове намръщени.

Небето - сиво предпочита...

Пилеех облаци над къщите,

попивах с вятъра очите им.

 

Крещят кръстове по църквите -

палят восъка неверници.

Пазих думите на мъртвите

безкалендарно в себе си...

 

Пълзят птиците обречени,

душите ни - безкрили вопли.

Търсих дланите отречени

като гнезда да ги затоплят.

 

Медно тропат в мен сълзите -

плачат влакове намръщени.

Навярно те ще ме попитат,

ще успея ли да бъда същия...

 

24.01.2013.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...