***
***
Плачат влакове намръщени.
Небето - сиво предпочита...
Пилеех облаци над къщите,
попивах с вятъра очите им.
Крещят кръстове по църквите -
палят восъка неверници.
Пазих думите на мъртвите
безкалендарно в себе си...
Пълзят птиците обречени,
душите ни - безкрили вопли.
Търсих дланите отречени
като гнезда да ги затоплят.
Медно тропат в мен сълзите -
плачат влакове намръщени.
Навярно те ще ме попитат,
ще успея ли да бъда същия...
24.01.2013.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени