12 февр. 2006 г., 13:58

* * *

1.4K 0 2
Аз стоя мълчалива пред белия лист,
с ръка подпряна на морното чело
и бушува в копнежи пламъка чист
и разкъсва душата ми тъжна.

Аз се моля за тебе пред белия лист,
а сълзите се ронят от моите очи
и вилнее мечтата от теб окована
и превръща се белия лист във икона.

Аз се моля в иконата, в белия лист,
да не смазва сърцето ми тежкия грях
за едничкото нещо в което сгреших,
затова, че обикнах те аз.

12.05.1982г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виоли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...