12 feb 2006, 13:58

* * *

  Poesía
1.4K 0 2
Аз стоя мълчалива пред белия лист,
с ръка подпряна на морното чело
и бушува в копнежи пламъка чист
и разкъсва душата ми тъжна.

Аз се моля за тебе пред белия лист,
а сълзите се ронят от моите очи
и вилнее мечтата от теб окована
и превръща се белия лист във икона.

Аз се моля в иконата, в белия лист,
да не смазва сърцето ми тежкия грях
за едничкото нещо в което сгреших,
затова, че обикнах те аз.

12.05.1982г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виоли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...