Feb 12, 2006, 1:58 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 2
Аз стоя мълчалива пред белия лист,
с ръка подпряна на морното чело
и бушува в копнежи пламъка чист
и разкъсва душата ми тъжна.

Аз се моля за тебе пред белия лист,
а сълзите се ронят от моите очи
и вилнее мечтата от теб окована
и превръща се белия лист във икона.

Аз се моля в иконата, в белия лист,
да не смазва сърцето ми тежкия грях
за едничкото нещо в което сгреших,
затова, че обикнах те аз.

12.05.1982г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виоли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...