Feb 12, 2006, 1:58 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 2
Аз стоя мълчалива пред белия лист,
с ръка подпряна на морното чело
и бушува в копнежи пламъка чист
и разкъсва душата ми тъжна.

Аз се моля за тебе пред белия лист,
а сълзите се ронят от моите очи
и вилнее мечтата от теб окована
и превръща се белия лист във икона.

Аз се моля в иконата, в белия лист,
да не смазва сърцето ми тежкия грях
за едничкото нещо в което сгреших,
затова, че обикнах те аз.

12.05.1982г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виоли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...