12.02.2006 г., 13:58

* * *

1.4K 0 2
Аз стоя мълчалива пред белия лист,
с ръка подпряна на морното чело
и бушува в копнежи пламъка чист
и разкъсва душата ми тъжна.

Аз се моля за тебе пред белия лист,
а сълзите се ронят от моите очи
и вилнее мечтата от теб окована
и превръща се белия лист във икона.

Аз се моля в иконата, в белия лист,
да не смазва сърцето ми тежкия грях
за едничкото нещо в което сгреших,
затова, че обикнах те аз.

12.05.1982г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виоли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...