Капе тихо здрач...
Луна изгрява
с разкъсана снага.
Блести.
Стаята е
тъмна - засиява,
щом в нея
тихо влизаш ти.
Ръце протягаш -
топлина струи
от тях.
Времето е спряло.
Чака
двамата
да сторим
светъл
грях.
Капе тихо здрач...
© Валентин Кабакчиев Все права защищены