19 нояб. 2008 г., 20:07

* * *

772 0 4
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Във каменната сянка на старата стена
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли. Следа от слуз блести
по плочите гранитни и сребърни ветрила
в сумрака очертава. Родени в тъмна влага
те лепнат под листата, които им предлага
хортензията тъмна, и в нейната закрила
се хранят от съня й. Дори не предполагат,
че в сумрачните сенки на влажния им град
цъфтяли са слънца от пурпур с аромат
на лято. Върху камък посърнали полягат
изсъхнали листа, повяхнали мечти.
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Кадифена! Радвам се, че си тук и прочете! А стихът - той просто отразява една картина от живота. Ако си позволя да перифразирам Анри Бойл, стихът е просто едно огледало, което отразява ту синьото небе, ту калните локви по пътя!
  • Благодаря, Петя, винаги са ме радвали твоите коментари!
    Много тъга има в стиховете ти, Кралице, но не и обреченост. Лигави плужеци не могат да лазят по теб!
  • прочетох себе си...аз съм онази до зида.
  • Много образен стих!
    Поздравления, Ангеле!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...