19 нояб. 2008 г., 20:07

* * * 

  Поэзия
580 0 4
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Във каменната сянка на старата стена
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли. Следа от слуз блести
по плочите гранитни и сребърни ветрила
в сумрака очертава. Родени в тъмна влага
те лепнат под листата, които им предлага
хортензията тъмна, и в нейната закрила
се хранят от съня й. Дори не предполагат,
че в сумрачните сенки на влажния им град
цъфтяли са слънца от пурпур с аромат
на лято. Върху камък посърнали полягат
изсъхнали листа, повяхнали мечти.
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Кадифена! Радвам се, че си тук и прочете! А стихът - той просто отразява една картина от живота. Ако си позволя да перифразирам Анри Бойл, стихът е просто едно огледало, което отразява ту синьото небе, ту калните локви по пътя!
  • Благодаря, Петя, винаги са ме радвали твоите коментари!
    Много тъга има в стиховете ти, Кралице, но не и обреченост. Лигави плужеци не могат да лазят по теб!
  • прочетох себе си...аз съм онази до зида.
  • Много образен стих!
    Поздравления, Ангеле!
Предложения
: ??:??