Хортензията не цъфна. И няма да цъфти. Във каменната сянка на старата стена колония от плужеци и лигави петна в короната й пъпли. Следа от слуз блести по плочите гранитни и сребърни ветрила в сумрака очертава. Родени в тъмна влага те лепнат под листата, които им предлага хортензията тъмна, и в нейната закрила се хранят от съня й. Дори не предполагат, че в сумрачните сенки на влажния им град цъфтяли са слънца от пурпур с аромат на лято. Върху камък посърнали полягат изсъхнали листа, повяхнали мечти. Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Здравей, Кадифена! Радвам се, че си тук и прочете! А стихът - той просто отразява една картина от живота. Ако си позволя да перифразирам Анри Бойл, стихът е просто едно огледало, което отразява ту синьото небе, ту калните локви по пътя!
Благодаря, Петя, винаги са ме радвали твоите коментари!
Много тъга има в стиховете ти, Кралице, но не и обреченост. Лигави плужеци не могат да лазят по теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.