* * *
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Във каменната сянка на старата стена
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли. Следа от слуз блести
по плочите гранитни и сребърни ветрила
в сумрака очертава. Родени в тъмна влага
те лепнат под листата, които им предлага
хортензията тъмна, и в нейната закрила
се хранят от съня й. Дори не предполагат,
че в сумрачните сенки на влажния им град
цъфтяли са слънца от пурпур с аромат
на лято. Върху камък посърнали полягат
изсъхнали листа, повяхнали мечти.
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Във каменната сянка на старата стена
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли. Следа от слуз блести
по плочите гранитни и сребърни ветрила
в сумрака очертава. Родени в тъмна влага
те лепнат под листата, които им предлага
хортензията тъмна, и в нейната закрила
се хранят от съня й. Дори не предполагат,
че в сумрачните сенки на влажния им град
цъфтяли са слънца от пурпур с аромат
на лято. Върху камък посърнали полягат
изсъхнали листа, повяхнали мечти.
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
