23 июл. 2006 г., 00:31

* * *

971 0 14

“Mo Cushle”

 

Поглеждам те.

Усещаш ли ме вляво?

Пулсирам с твоя вкус сега.

Навеждам се...

и малко ни остава.

Небето – ТИ.

Докосвам със уста.

 

Вътре съм.

И сякаш търся се.

Но вече всичко в теб ме е стопило.

Посягам към...

и в миг разпръсва се.

Рисуваш ме.

С най-нежното мастило.

 

Отново сме.

Пътуваме нататък.

Боли от мощната реакция.

Не спираме.

Оставам без остатък.

Опустошени,

като след радиация.

 

Тече кръвта ни в ритъм.

ДИШАМЕ.

Заспиваме във стона сладък.

Задържаш ме. Създадени.

УМИШЛЕНО.

Да бъдем точно вляво.

До припадък!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...