* * *
“Mo Cushle”
Поглеждам те.
Усещаш ли ме вляво?
Пулсирам с твоя вкус сега.
Навеждам се...
и малко ни остава.
Небето – ТИ.
Докосвам със уста.
Вътре съм.
И сякаш търся се.
Но вече всичко в теб ме е стопило.
Посягам към...
и в миг разпръсва се.
Рисуваш ме.
С най-нежното мастило.
Отново сме.
Пътуваме нататък.
Боли от мощната реакция.
Не спираме.
Оставам без остатък.
Опустошени,
като след радиация.
Тече кръвта ни в ритъм.
ДИШАМЕ.
Заспиваме във стона сладък.
Задържаш ме. Създадени.
УМИШЛЕНО.
Да бъдем точно вляво.
До припадък!
© Мойра All rights reserved.
