* * *
“Mo Cushle”
Поглеждам те.
Усещаш ли ме вляво?
Пулсирам с твоя вкус сега.
Навеждам се...
и малко ни остава.
Небето – ТИ.
Докосвам със уста.
Вътре съм.
И сякаш търся се.
Но вече всичко в теб ме е стопило.
Посягам към...
и в миг разпръсва се.
Рисуваш ме.
С най-нежното мастило.
Отново сме.
Пътуваме нататък.
Боли от мощната реакция.
Не спираме.
Оставам без остатък.
Опустошени,
като след радиация.
Тече кръвта ни в ритъм.
ДИШАМЕ.
Заспиваме във стона сладък.
Задържаш ме. Създадени.
УМИШЛЕНО.
Да бъдем точно вляво.
До припадък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
