23.07.2006 г., 0:31 ч.

* * * 

  Поезия
805 0 14

“Mo Cushle”

 

Поглеждам те.

Усещаш ли ме вляво?

Пулсирам с твоя вкус сега.

Навеждам се...

и малко ни остава.

Небето – ТИ.

Докосвам със уста.

 

Вътре съм.

И сякаш търся се.

Но вече всичко в теб ме е стопило.

Посягам към...

и в миг разпръсва се.

Рисуваш ме.

С най-нежното мастило.

 

Отново сме.

Пътуваме нататък.

Боли от мощната реакция.

Не спираме.

Оставам без остатък.

Опустошени,

като след радиация.

 

Тече кръвта ни в ритъм.

ДИШАМЕ.

Заспиваме във стона сладък.

Задържаш ме. Създадени.

УМИШЛЕНО.

Да бъдем точно вляво.

До припадък!

 

© Мойра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??