2 мая 2008 г., 12:03

* * *

897 0 2

На Никола Вапцаров

 

Приятелю,

машините, мотора

липсват ти понякога, нали?

И мисълта, обгърнала простора,

към който вечно вперил си очи?

 

Вяра в светло утре сееш,

но какво би казал днес?

Дали би могъл да проумееш

резултата от народния прогрес?

 

Работници в завода няма,

а пролетта е някак сива...

В обществото зине яма.

Надолу слънцето отива.

 

Твойто зрънце светла вяра

с хлорирана вода преглъщам

и търся в миналото мяра,

към която да се връщам.

 

28.03.08 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...