* * *
На Никола Вапцаров
Приятелю,
машините, мотора
липсват ти понякога, нали?
И мисълта, обгърнала простора,
към който вечно вперил си очи?
Вяра в светло утре сееш,
но какво би казал днес?
Дали би могъл да проумееш
резултата от народния прогрес?
Работници в завода няма,
а пролетта е някак сива...
В обществото зине яма.
Надолу слънцето отива.
Твойто зрънце светла вяра
с хлорирана вода преглъщам
и търся в миналото мяра,
към която да се връщам.
28.03.08 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тинка Това Всички права запазени
