Кiara (Киара)
182 300
27 дек. 2006 г., 10:48

* * * 

  Поэзия
508 0 9

Пробягват пръстите по

старото пиано

Клавишите студени са

и тъй сковани

В очите ми е тъмно

Мрак е.

Луната шепне,

а клоните  

навънка плачат.

За любовта през юли,

свършила през август,

за момичето във черно

и роклята във бяло.

Всичко минало е и забравено.

Ала моето сърце е още неизплакано.

По-малко от юмрук,

по-ледено от снежните висулки

на самотата.

А пръстите ми още търсят

нотите и топлината.

Пианото ме моли

за пощада,

уморено от разбити сърца

и човешки неволи.

Сломено,

застинало

на ръка разстояние,

през две длани,

просещо

за мъничко щастие

и пясъчни арии.

 

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оригинално.
  • Доли,благодаря ти!Усмихна ме
  • Благодаря,че ме четете!
  • Поздрави за прекрасния стих! Усмихни се!
    --------
    Когато сърцето танцува,
    а ръцете са птици,
    взрив от звуци целува
    заблестели зеници
    и притхват клавиши,
    отмалели от нежност
    в благодарно пиано.
    И редуват се
    бяло, черно, пак бяло...


  • Въпреки, че е тъжен, много е хубав стихът...
  • Пианото ме моли
    за пощада,
    уморено от разбити сърца
    и човешки неволи.

    Браво! Много силен стих!
  • Чудесно е, Киара!!! Поздрави!!!
  • И на мен ми хареса!Поздрав!
  • Браво,мила!
    Много ме впечатли стихото!
Предложения
: ??:??