* * *
Пробягват пръстите по
старото пиано
Клавишите студени са
и тъй сковани
В очите ми е тъмно
Мрак е.
Луната шепне,
а клоните
навънка плачат.
За любовта през юли,
свършила през август,
за момичето във черно
и роклята във бяло.
Всичко минало е и забравено.
Ала моето сърце е още неизплакано.
По-малко от юмрук,
по-ледено от снежните висулки
на самотата.
А пръстите ми още търсят
нотите и топлината.
Пианото ме моли
за пощада,
уморено от разбити сърца
и човешки неволи.
Сломено,
застинало
на ръка разстояние,
през две длани,
просещо
за мъничко щастие
и пясъчни арии.
© Киара All rights reserved.
