1 янв. 2007 г., 18:20

* * *

638 0 7

Заглъхна,

утихна сред мълчание.

Онова което ни остава

след всяко сбогом

- силна болка в ляво

и думи

неизказани.

Заглъхна.

Като камбанен звън

- ярък, силен и последен.

В началото кристален,

а в края глух и тежък.

Плавно се понесе

със музиката

на сърцето

- удар, два, един…

и свърши се.

Заглъхна

сред

небеса и жерави.

Притихна уморен

и тръгна си

от този свят

в една безкрайно тиха,

натежала есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...