Заглъхна,
утихна сред мълчание.
Онова което ни остава
след всяко сбогом
- силна болка в ляво
и думи
неизказани.
Заглъхна.
Като камбанен звън
- ярък, силен и последен.
В началото кристален,
а в края глух и тежък.
Плавно се понесе
със музиката
на сърцето
- удар, два, един…
и свърши се.
Заглъхна
сред
небеса и жерави.
Притихна уморен
и тръгна си
от този свят
в една безкрайно тиха,
натежала есен.
© Киара All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
