1 ene 2007, 18:20

* * *

  Poesía
635 0 7

Заглъхна,

утихна сред мълчание.

Онова което ни остава

след всяко сбогом

- силна болка в ляво

и думи

неизказани.

Заглъхна.

Като камбанен звън

- ярък, силен и последен.

В началото кристален,

а в края глух и тежък.

Плавно се понесе

със музиката

на сърцето

- удар, два, един…

и свърши се.

Заглъхна

сред

небеса и жерави.

Притихна уморен

и тръгна си

от този свят

в една безкрайно тиха,

натежала есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...