1 ene 2007, 18:20

* * *

  Poesía
637 0 7

Заглъхна,

утихна сред мълчание.

Онова което ни остава

след всяко сбогом

- силна болка в ляво

и думи

неизказани.

Заглъхна.

Като камбанен звън

- ярък, силен и последен.

В началото кристален,

а в края глух и тежък.

Плавно се понесе

със музиката

на сърцето

- удар, два, един…

и свърши се.

Заглъхна

сред

небеса и жерави.

Притихна уморен

и тръгна си

от този свят

в една безкрайно тиха,

натежала есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...