1.01.2007 г., 18:20

* * *

629 0 7

Заглъхна,

утихна сред мълчание.

Онова което ни остава

след всяко сбогом

- силна болка в ляво

и думи

неизказани.

Заглъхна.

Като камбанен звън

- ярък, силен и последен.

В началото кристален,

а в края глух и тежък.

Плавно се понесе

със музиката

на сърцето

- удар, два, един…

и свърши се.

Заглъхна

сред

небеса и жерави.

Притихна уморен

и тръгна си

от този свят

в една безкрайно тиха,

натежала есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...