* * *

Поэзия

674 0 7

Умирам с времето по малко,

прелистена

без епилог.

В ръцете си държала съм

безброй надежди в бяло,

а днес докосвам само

писма

със послеслов.

В сърцето си потърсих

изгубеното синьо

на днешото небе,

но там намерих само слънцето,

което каза ми

-“прости ми,

аз търся истинско сърце”....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

В гърдите сърце
истинко тупти,
спри това слънце
и му го покажи

Прекрасен стих Киара.

Поздрав и усмивка.

2007-01-23T23:19:26+02:00
Кiara (Киара)

Благодаря за отделеното време и внимание.
Радвате ме!

2007-01-23T22:08:29+02:00
Романтик (Христо Костов)

И твоето е истинско сърце, Киара!!!
Поздрави!!!

2007-01-23T16:42:38+02:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

...прелистена без епилог...
Разкошно!

2007-01-23T11:21:52+02:00
Веси (Весела Кънчева)

много нежно! хареса ми

2007-01-23T10:59:44+02:00