12 апр. 2007 г., 11:43

* * *

Поэзия

703 0 8

Ябълков цвят
смутено от скицник
наднича.
На масата
струни захвърлени
една в друга
вплитат се.
Мътилка в чашата,
глинена.
До студено огнище
китара изгаря -
днеска отиват си
птиците.
Тревата росата
като в люлка
люлее.
Луната скала е.
Море е небето.
Захвърлени дните,
в бъчви
с обръчи
камшични
изгниват.
А слънцето от
детски очи
невинно
усмихва се.
Вятъра по свещите
в църквата стара
проплаква.
А аз вървя
по пътя прашен -
странник
с перо,
очи мастилени
и сърце -
хартия бяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Кiara (Киара)

Благодаря ви!!!

2007-04-15T01:47:35+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

!!!
Другото го знаеш!

2007-04-12T19:45:30+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

очарова и мен, Киара!
Радвам се на поезията ти!

2007-04-12T18:49:23+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...А аз вървя
по пътя прашен -
странник
с перо,
очи мастилени
и сърце -
хартия бяла."

Нека този път да е безкраен и по него да срещаш само хора, които те заслужават!

2007-04-12T15:22:06+03:00
дакота (Дакота)

Страхотия си...
поетична стихия!
радвам ти се, адски!
очароваш ме с всеки нов стих!

2007-04-12T15:15:12+03:00