12 апр. 2007 г., 11:43

* * * 

  Поэзия
571 0 8
Ябълков  цвят
смутено от скицник
наднича.
На масата
струни захвърлени
една в друга
вплитат се.
Мътилка в чашата,
глинена.
До студено огнище
китара изгаря -
днеска отиват си
птиците.
Тревата росата
като в люлка
люлее.
Луната скала е.
Море е небето.
Захвърлени дните,
в бъчви
с обръчи
камшични
изгниват.
А слънцето от
детски очи
невинно
усмихва се.
Вятъра по свещите
в църквата стара
проплаква.
А аз вървя
по пътя прашен -
странник
с перо,
очи мастилени
и сърце -
хартия бяла.
 

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??