12 abr 2007, 11:43

* * *

  Poesía
702 0 8
Ябълков  цвят
смутено от скицник
наднича.
На масата
струни захвърлени
една в друга
вплитат се.
Мътилка в чашата,
глинена.
До студено огнище
китара изгаря -
днеска отиват си
птиците.
Тревата росата
като в люлка
люлее.
Луната скала е.
Море е небето.
Захвърлени дните,
в бъчви
с обръчи
камшични
изгниват.
А слънцето от
детски очи
невинно
усмихва се.
Вятъра по свещите
в църквата стара
проплаква.
А аз вървя
по пътя прашен -
странник
с перо,
очи мастилени
и сърце -
хартия бяла.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!!!
  • !!!
    Другото го знаеш!
  • очарова и мен, Киара!
    Радвам се на поезията ти!
  • "...А аз вървя
    по пътя прашен -
    странник
    с перо,
    очи мастилени
    и сърце -
    хартия бяла."

    Нека този път да е безкраен и по него да срещаш само хора, които те заслужават!



  • Страхотия си...
    поетична стихия!
    радвам ти се, адски!
    очароваш ме с всеки нов стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...