Apr 12, 2007, 11:43 AM

* * *

  Poetry
697 0 8
Ябълков  цвят
смутено от скицник
наднича.
На масата
струни захвърлени
една в друга
вплитат се.
Мътилка в чашата,
глинена.
До студено огнище
китара изгаря -
днеска отиват си
птиците.
Тревата росата
като в люлка
люлее.
Луната скала е.
Море е небето.
Захвърлени дните,
в бъчви
с обръчи
камшични
изгниват.
А слънцето от
детски очи
невинно
усмихва се.
Вятъра по свещите
в църквата стара
проплаква.
А аз вървя
по пътя прашен -
странник
с перо,
очи мастилени
и сърце -
хартия бяла.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • !!!
    Другото го знаеш!
  • очарова и мен, Киара!
    Радвам се на поезията ти!
  • "...А аз вървя
    по пътя прашен -
    странник
    с перо,
    очи мастилени
    и сърце -
    хартия бяла."

    Нека този път да е безкраен и по него да срещаш само хора, които те заслужават!



  • Страхотия си...
    поетична стихия!
    радвам ти се, адски!
    очароваш ме с всеки нов стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...