Кiara (Киара)
182 300
13 апр. 2007 г., 14:06

* * * 

  Поэзия
554 0 8
Разпилени изгреви
във залези размиват се.
Сутрин слънцето
в очите ми угаря.
Дишам.
Нося корона трънлива.
(понякога вината
остър камшик е.)
Неизпратени писма
в кутии стари крият се.
Очите хапя си,
когато ти се връщаш.
Аз, все още в бяло,
луната рисувам.
Все още цигарите
до половина  пуша.
И все още
необичлива съм.
Признанията
стрели са
с върхове изтъпени.
Късно следите настигат
дълго предъвквани  думи.
Онези огньове,
които горяха някога,преди
вече  само бели петна са
в кофеиново утро
на изтрезнялото "вчера".
Не се усмихвам в огледалото
от страх,
че маската ще се напука.
Вечер свещи не паля.
Със восък  по стените пиша.
Един ден ще изгоря живота си
като парцал стар и ненужен.
Често доливам вода
в саксиите празни
като птици с прекършени криле
по перваза накацали.
(дори лъжата
ласка иска
и внимание.)
А дланите си
влажни
в студена грапавост обличам
щом твоите до тях усетя.
Все още твоя съм -
в съня,
тревожно  миглите
със сивота поръсил.
Все още в спомените ти съм топла,
нежна и обичам.
Най-голото в душата ми
е твоята молитва.
А аз безразлично
посичам
с мълчание
изгревът в очите ти
твърде късно
от моите
въздишка отронил.
Признанията  днес
стрели са
с върхове изтъпени 
и език, на две разделен,
и отровен.
 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??