20 мая 2006 г., 22:37

* * *

1.2K 0 10

х х х

Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова.

Не мога всичко в стих да въплътя
и често листът бял пред мен осъмва.
Драматургично мисля и в съня си
и не китари - шпаги в мен прозвънват.

Не съм родена за перо в ръката
и не чета пред публика поемите си.
Горещи въглени гася в душата си,
когато към писалката посегна.

Но не четете стиховете ми - такава съм.
И те са като мене прозаични.
И само някой луд, до болка сам
ще ги открие и ще ме обикне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Шишкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...