20.05.2006 г., 22:37

* * *

1.2K 0 10

х х х

Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова.

Не мога всичко в стих да въплътя
и често листът бял пред мен осъмва.
Драматургично мисля и в съня си
и не китари - шпаги в мен прозвънват.

Не съм родена за перо в ръката
и не чета пред публика поемите си.
Горещи въглени гася в душата си,
когато към писалката посегна.

Но не четете стиховете ми - такава съм.
И те са като мене прозаични.
И само някой луд, до болка сам
ще ги открие и ще ме обикне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...