25 авг. 2006 г., 00:30

****

1.1K 0 0
Въздушни кули - срутват се на пясък... 
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък... 
Светци неземни - по дъното се реят,
набожни роби за демоните пеят...
Накладен огън - превръщасе на прах,
а всичко живо със себе си играе шах... 
Умът убива бедното сърце,
а волята горката - стана за мезе...
Игра на котка-мишка с глупостта 
и споменът се пази зорко от гордостта...  
Идеи много в презумция една,
новороден умира в болка и тъга,
подложен от безвременни мъчения,
живеещ перпендикулярно на реалността... 
Светът върви обратно някъде,
не мисли никой, само суета...
Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко
и бездънно в калта... 
Но не, не се говори за депресия,
несвързан е брътвежът на мъртвата душа...
Цари велико кралско безразличие,
погледнато през цветни стъкълца...    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...