Въздушни кули - срутват се на пясък... 
Без смисъл мисли прогонват се от вятър... 
Слепците гледат - очи умират в блясък... 
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...  
Светци неземни - по дъното се реят, 
набожни роби за демоните пеят... 
Накладен огън - превръщасе на прах, 
а всичко живо със себе си играе шах...  
Умът убива бедното сърце, 
а волята горката - стана за мезе... 
Игра на котка-мишка с глупостта  
и споменът се пази зорко от гордостта...   
Идеи много в презумция една, 
новороден умира в болка и тъга, 
подложен от безвременни мъчения, 
живеещ перпендикулярно на реалността...  
Светът върви обратно някъде, 
не мисли никой, само суета... 
Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко 
и бездънно в калта...  
Но не, не се говори за депресия, 
несвързан е брътвежът на мъртвата душа... 
Цари велико кралско безразличие, 
погледнато през цветни стъкълца...