RIOT (Адриана)
62 122
19 июн. 2006 г., 10:36

* * * 

  Поэзия
636 0 5

Чадърът ми е двуместен,

а аз стоя съвсем сама.

Момчето на другата пейка,

му казах, да го подслоня,

но ми отказа.

Може би е зараза

измежду всички мъжки тела,

а пък последния ми обърна света.

Разглоби ми чадъра,

накъса червения малък уют

и засили дъжда.

Кой ми направи късмета такъв,

че да давам подслон срещу камъни,

и когато от двама ни

другият тръгне, аз оставам без кръв

и без разуми.

Е, момчето на другата пейка

може би, но едва ли,

ще намокри до кости душата си

и ще се прежали

да дойде под моя чадър,

ще поправи на предния грешките,

ще промие болежките.

Няма път за самотните,

всички ходят по двама в дъжда,

а аз ще почакам, нали съм от кротките,

да дойде и другия,

а сигурно третия

или дори безчетния,

да построи стени и подпори,

и сам да ги събори.

© Адриана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??