* * *

19.06.2006 г., 10:36 ч.

Поезия

5.0 / 1

703 0 5

Чадърът ми е двуместен,
а аз стоя съвсем сама.
Момчето на другата пейка,
му казах, да го подслоня,
но ми отказа.
Може би е зараза
измежду всички мъжки тела,
а пък последния ми обърна света.
Разглоби ми чадъра,
накъса червения малък уют
и засили дъжда.
Кой ми направи късмета такъв, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
Еднообразие

Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...

Още произведения »