* * *
Чадърът ми е двуместен,
а аз стоя съвсем сама.
Момчето на другата пейка,
му казах, да го подслоня,
но ми отказа.
Може би е зараза
измежду всички мъжки тела,
а пък последния ми обърна света.
Разглоби ми чадъра,
накъса червения малък уют
и засили дъжда.
Кой ми направи късмета такъв,
че да давам подслон срещу камъни,
и когато от двама ни
другият тръгне, аз оставам без кръв
и без разуми.
Е, момчето на другата пейка
може би, но едва ли,
ще намокри до кости душата си
и ще се прежали
да дойде под моя чадър,
ще поправи на предния грешките,
ще промие болежките.
Няма път за самотните,
всички ходят по двама в дъжда,
а аз ще почакам, нали съм от кротките,
да дойде и другия,
а сигурно третия
или дори безчетния,
да построи стени и подпори,
и сам да ги събори.
© Адриана All rights reserved.
