27 июл. 2006 г., 07:13

* * * 

  Поэзия
496 0 5

Боли след всяка раздяла,
с любовтта, с приятел, с близък! -
Независимо пряка или косвена...
Някои казват, човек среща мнoгo любови на млади години...

След нея много боли,
в сърцето изпепеляващо гори
огъня на страданието/и смъди вътре в него/
понякога докато не го изгори докрай,

или докато не дойде отново тя -
Любовтта, огледала се в нечии други очи
дошла отново сърцето, за да възкреси
казват,от раздели с любовта не се умира...

Времето лекува и опитваме се да се примирим
с тази иli тази раздяла,
но за жалост никoй не осъзнава,
че всяка раздяла е всъщност една малка смърт!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хриси,Благодаря!
    Вестин,ще редактирам стиха!
    Още утре!
    Макар и малко със доста закъснение,искам да ти БЛАГОДАРЯ за уместната критика!
  • Благодаря ти,Малина!
    Прегръщам те!
  • 6 от мен!
  • Благодаря ви много Гери,Вестин и Ченко!!!
  • /и смъди вътре в него/ -???
    Изживяната от теб болка не може да "смърди" - от нея поникват цветя. Душевната извисеност се ражда през чувствителността ни, в болка. Само тотално ограниченият човек не страда или този с болна душа. Болката ни прави по-силни, но и по-красиви. Желая ти сила. Бори се за любовта си! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??